Стартира поредното издание от поредицата „Онлайн класически концерти“ – Проект на Софийската филхармония и Българския културен институт в Берлин.
От 15 януари 2022 г. до 29 януари 2022 г.(19:00 часа) почитателите на класическата музика могат да проследят на нашия YouTube канал:
https://youtu.be/eIIv0ZQ5Pb4 поредния концерт на Софийска филхармония.
Ние ще Ви представим:
СОФИЙСКА ФИЛХАРМОНИЯ – КОНЦЕРТ
Диригент
НАЙДЕН ТОДОРОВ
Солист
КАРИН БОНЕЛИ
флейта
ПРОГРАМА:
КАРЛ ФИЛИП ЕМАНУЕЛ БАХ (1714 – 1788)
КОНЦЕРТ ЗА ФЛЕЙТА И ОРКЕСТЪР
ре минор
Allegro
Un poco andante
Allegro di molto
ФЕЛИКС МЕНДЕЛСОН-БАРТОЛДИ (1809 – 1847)
СИМФОНИЯ № 4, „ИТАЛИАНСКА”
оп. 90, ла мажор
Allegro vivace
Andante con moto
Con moto moderato
Saltarello: Presto
Софийската филхармония е една от най-важните културни институции в България. Репертоарът й включва произведения от целия музикален свят – от класически до съвременни, включително и премиери на произведения на български композитори. Филхармонията се радва на висока почит и признание в цял свят, тя е гост на най-големите музикални сцени в Европа, Азия и Америка. Прави записи в Радио Париж, Радио Берлин, Радио Москва, Радио Мюнхен, Българското национално радио и Българската национална телевизия. Софийската филхармония има множество национални и международни престижни награди. От 2017 г. Филхармонията се ръководи от диригента, маестро Найден Тодоров.
Найден Тодоров (* 1974) e учил при проф. Александър Владигеров в България, при проф. Карл Йостеррайхер във Виена и при проф. Менди Родан в Академията „Рубин“ в Йерусалим. Бил е гост-диригент в Германия (в едни от най-големите концертни зали включително Берлинска филхармония, Herkules Saal Мюнхен, Laeiszhalle Хамбург, Liederhalle Щутгарт, Alte Oper Франкфурт, Meistersingerhalle Нюрнберг и много други) и в много градове в Европа, както и в Азия, Африка и Америка. През март 2013 г. Найден Тодоров е обявен за музикант на годината на България. В момента е директор на Софийската филхармония.
Карин Бонели е първата жена, получила престижната позиция в духовата секция на оркестъра на Виенската държавна опера, а също така – и във Виенската филхармония. Това е едно дълго пътуване, започнало с първите уроци по флейта под ръководството на майка ѝ. Бащата на Карин също е флейтист и професор. Впоследствие тя учи в Линц, Виена, Лион и Мюнхен с учители като Гизела Машаяки-Бир, Гюнтер Фоглмайр, Филип Букли, Волфганг Шулц, Жулиен Боудимент, Филип Бернолд и Карл-Хайнц Шютц. Взаимодействието с личности от такъв ранг осигурява на Карин Бонели детайлно разбиране на различни области , концепции за звукоизвличане и стилове на свирене, което й позволява да развие свой собствен интерпретационен стил и собствено музикално майсторство, без това да пречи на постоянния ѝ стремеж към професионално израстване и развитие. Носител на множество награди от конкурси още от ранна възраст, Карин много млада навлиза в света на оркестрите, свирейки с Виенската филхармония, Националния оркестър на Франция и оркестъра на Националната опера в Лион. В момента, успоредно с позицията си във Виенската фихармония, с която има щастието да свири с всички световноизвестни диригенти и солисти, тя е и член-основател на „Виенския духов квинтет“, както и на „Klangkollektiv Wien“. Била е преподавател в Музикалния университет в Грац (2017/18), а отскоро преподава в Университета за музика и сценични изкуства във Виена
Творчеството на КАРЛ ФИЛИП ЕМАНУЕЛ БАХ, отразяващо прехода между барока и класицизма, било високо уважавано. Особено влияние върху неговите съвременници оказала клавирната му музика – повече от 200 сонати и концертни творби, а самият той се нареждал сред най-прочутите клавирни изпълнители. Както и другите му трима братя, станали композитори, Карл Филип Емануел получава музикалното си обучение от баща си. Постъпва на служба в двора на пруския крал Фридрих II Велики, където остава 30 години като придворен композитор. Там създава „Магнификат“, десет симфонии, редица концерти за клавесин, флейта, обой и виолончело с оркестър, вокални творби и много клавирни опуси. През 1768, след дълги преговори, той получава разрешение да напусне двора и да заеме мястото на Телеман като капелмайстор в Хамбург, където остава до края на живота си. През тези последни години пише главно църковна музика – повече от 20 пасиона, десетки кантати, мотети, литании и други литургични творби, които имали голям успех. Особено признание получила ораторията „Die Auferstehung und Himmelfahrt Jesu“ („Възкресението и Възнесението на Исус“), която имала три изпълнения през 1788 във Виена, спонсорирани от барон Готфрид ван Свитен и дирижирани от Моцарт.
Концерт за флейта и оркестър в ре минор, Wq 22
Сред шестте запазени концерта за флейта на Карл Филип Емануел Бах най-известният е КОНЦЕРТЪТ В РЕ МИНОР. И шестте творби са създадени в Берлин и Потсдам между 1744 и 1755, по време на работата на Бах в двора на крал Фридрих II. Съществува хипотеза, че може би са написани специално за краля. Флейтата е била любим инструмент на Фридрих, а една от основните задачи на Бах е била да осигури клавирен съпровод за вечерното свирене на краля на флейта. Въпреки това няма убедителни аргументи за такова предположение, защото произведенията на Бах не следват италианския музикален стил, предпочитан от краля, нито са отговаряли на неговите технически възможности. Така остава неясно защо и за кого са написани концертите за флейта. Концертът в ре минор е завършен през 1747, което е документирано в различни източници – копия на ръкописа, принадлежащи на пруската принцеса Анна-Амалия и на сестрите Зипора Вулф и Сара Леви, с които Бах е поддържал лични контакти.
ФЕЛИКС МЕНДЕЛСОН-БАРТОЛДИ
Роденият точно преди 210 години ФЕЛИКС МЕНДЕЛСОН (с пълно име ЯКОБ ЛУДВИГ ФЕЛИКС МЕНДЕЛСОН-БАРТОЛДИ) остава и до днес сред най-широко популярните композитори, с особена значимост за музикалната култура на Германия в епохата на ранния романтизъм. Композитор, диригент, пианист, педагог, общественик, той посвещава цялата си творческа активност на просветителски идеи. Създава първата немска консерватория в Лайпциг през 1843, ръководи знаменития „Гевандхаус оркестър”, на него се дължи откриването и първото изпълнение на знаменития Бахов „Матеус пасион” след около 100 години забрава, с което започва фактическото „възраждане” на Бах за европейската култура. В съвременния световен репертоар постоянно присъстват неговите „Песни без думи”, концертните увертюри „Сън в лятна нощ”, „Хебриди”, „Рюи Блаз”, „Прекрасната Мелузина”, „Италианска” и „Шотландска” симфонии, клавирни концерти привлекателни за публика и изпълнители.
Симфония №4 „Италианска“ в ла мажор оп.90
Още по време на своето пътешествие из Италия, през 1831 композиторът започва да пише симфония, която нарича „Италианска“ и завършва две години по-късно – на 13 март 1833 в Берлин, като отговор на получената от него покана от Лондонското (днес Кралско) Филхармонично общество. Два месеца по-късно – на 13 май – творбата е изпълнена за първи път в Лондон на концерт, дирижиран от самия автор. Симфонията има огромен успех и заедно с популярността на Менделсон оказва силно влияние върху развитието на британската музика до края на столетието. Композиторът обаче не е доволен от създаденото и през 1834 година преработва симфонията. Той така и не публикува приживе партитурата на творбата и тя излиза от печат едва през 1851 година, когато на 1 ноември симфонията е изпълнена за първи път и в САЩ, на концерт на Немското музикално общество в Бостън, дирижиран от Карл Бергман. Това е причината „Италианската“ симфония днес да е известна като №4, макар практически това да е третата поред симфония на Менделсон. В Италианската симфония, запечатала картините от живота сред южната природа, под вечно синьо небе, за първи път толкова ярко се проявяват характерните индивидуални черти на стила на Менделсон, който по неповторим начин синтезира романтичното и класическото начало. Симфонията е написана в четири части: Allegro vivace. Andante con moto, Con moto moderato, Saltarello-Presto.
Приятно гледане и слушане!