Изложбата в българския културен институт в Берлин на Васил Вълев (1934 – 2021) и Бисера Вълева представя двама утвърдени на българската арт сцена художници, които имат респектираща творческа биография. Авторитетни имена са и като професори по живопис и рисуване в Художествената академия и Софийския университет в София.
В тази съвместна изява на баща и дъщеря среща си дават два свята, на пръв поглед различни генерационно, но специфично близки като чувствителност и разбиране за езика на живописта. Срещат се в своеобразен диалог – като общуване и взаимно допълване на самостойни и независими в артистичния си избор автори.
Васил Вълев е свързал тясно биографията си с развитието на акварелната живопис в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Инициатор и съорганизатор на престижни художествени форуми през 70-те и 80-те години на ХХ век, той активно се посвещава на акварелното изкуство не само като художник, но и като негов популяризатор. Творбите му в тази техника, основно в жанровете пейзаж и натюрморт, остават верни на класическото виждане, съхранили свежестта на връзката между художника и заобикалящия го свят. Акварелът в тях е използван в максималните си възможности за пластична и багрена изразителност.
Опирайки се на подобно разбиране в търсене на живописната фактура, Бисера Вълева отива по-нататък, оттласквайки се по-категорично от реалистичната форма. Предметът от видимостта при нея се освобождава от физическата си плътност, за да отвори посоки към метафорично-асоциативния образ. Често нейните композиции естествено преминават границите към абстрактното, преодолявайки с лекота преобразяването в пластичната материя.
Изложбата открива на публиката двама художници, останали ревностно верни на акварела – сръчно овладян и подчинен до последния артистичен жест, ту успокоен от мека меланхолия, ту звънко трепнал от радост и светлина. Той може да се стори на някого твърде традиционен и отдалечен от динамиката на днешния ден. Но именно в подобни пресичания можем да търсим диалога за стойността на изкуството и безкрайните му превъплъщения.
Анелия Николаева
Куратор, главен уредник в Националната галерия в София
Васил Вълев (1934-2021) е роден през 1934г. в с. Сигмен, Карнобатска община. Завършва „Декоративно – монументална живопис“ в НХА, при проф. Георги Богданов през 1959г. От 1964г. участва редовно в художествения живот на страната, както и в представителни български изложби в чужбина. Преподавател е в Художествената гимназия (НУИИ „Илия Петров“) в периода 1967-1972 г. и е професор по рисуване в НХА от 1990г. Преподавал е в НБУ, Варненски свободен универстет, Свободна академия „Жул Паскин“.
Организирал е множество самостоятелни изложби в България, а също така в Багдад (Ирак) и Богота (Колумбия) и многократно е печелил награди от български и международни изложби и конкурси.
Прави творческа специализация в Сите дез Ар – Париж през 1985г.
Негови работи притежават НХГ, СГХГ, други галерии в страната, а също така частни колекции у нас и в чужбина – Виетнам, Германия, Русия, САЩ, Северна Македония, Словения, Сърбия, Турция, Финландия, Франция, Хърватия и др.
„Изкуството на Васил Вълев е истинска притча за реализма – за неговата неповяхваща актуалност, неговата неизчерпаема многоликост.
Наричат го лиричен художник. Истината е друга – той е изцяло в суровата покъртителна драма. Особено в творбите с композиции на човешки фигури. Това са хора, стъпващи върху гола земя и изцяло обречени на нея – във всеки миг, уловен от автора, във всяко състояние. Но драмата не извира само от израженията на лицата. Тя е в колорита – приглушен, потъмнен, за да стигне до тътнещите дълбочини на чувството. Драматизмът е в основата и в сърцевината на пейзажите на пейзажите на проф. Вълев – в енергичната нагънатост на планинските силуети, в резките стръмнини, в гърчовете на клоните на дърветата…
Същото се долавя и в натюрмортите на художника – в тях предметите губят битовите си предназначения, за да се превърнат в живописни образи, подчинени на творческия замисъл, който при този автор е винаги драматичен.
При Васил Вълев, драмата е внушение, а не сюжет. И тук сe заприда нишката на възможностите на реалното – не безконечно като космос, а като живот, който е непосредствено около нас и в който ние самите участваме.“
Йордан Янков – поет
Бисера Вълева завършва специалност “Стенопис” при проф. Мито Гановски в НХА София. От 1994 г. работи в СУ “Св. Климент Охридски” в специалност “Изобразително изкуството”, а от 1997г. е хоноруван преподавател по дисциплината “Живопис” в НХА в специалностите “Графика” и “Книга и печатна графика”.
От 2005г. е доктор по педагогика и професор по “Рисуване и композиция” (2013) в Софийския Университет. Работи в областта на живописта – кавалетна и монументална, като има специален интерес към работата върху хартия.
Член е на СБХ от 1991г. и от дипломирането си досега участва активно във всички изложби, организирани от СБХ и частни галеристи и фондации.
Носител е на няколко награди и отличия (за портрет на Св. Обретенов, за рисунка, за стенописна композиция, за учебен етюд) по време на следването си и в следващата си творческа дейност.
Специализира в „Cite Des Arts“, Париж през 2005г. и в „La Escosesa“, Барселона през 2012г.
Нейни работи са притежание на държавни галерии и частни сбирки както в България, така и в Македония, Румъния, Русия, Германия, Великобритания, Кипър, Молдова, САЩ, Канада, Испания, Югославия, Франция, Гърция, Черна Гора и др.
Живее и работи в София и провежда редица самостоятелни изложби в България и чужбина.
Mясто: Български културен институт
Leipziger Str. 114 – 115, 10117 Berlin
Вход: свободен