Menu Close

„ОТВОРЕНИТЕ АРХИВИ НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ – ДС И ЩАЗИ“ – ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГА И ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ I 16.03.23, 18.30 ч.

Събитието е на български език

ПРОГРАМА

Модератор: Борис Михайлов, член на комисията

18.30Откриване, приветствия  Н.ПР. Елена Шекерлетова, извънреден и пълномощен посланик на Р. България във ФРГ 
Евтим Костадинов, председател на Комисията 
18.40  „17 години Комисия по досиетата“ – Евтим Костадинов, председател на Комисията, представяне  чрез мултимедийна презентация. 
18.55
„ДС и ЩАЗИ, връзки и зависимости“ – Екатерина Бончева, член на Комисията, представя документалния сборник от поредицата „Из архивите на ДС“ – „Държавна сигурност и ЩАЗИ“ /С публикуваните в сборника документи се прави опит да се осветят връзките и зависимостите между българската Държавна сигурност и Министерството на държавната сигурност на ГДР, първите контакти между, са осъществени още в началото на 50-те години, когато процесът на изграждане на тези структури по съветски модел, както в ГДР, така и в НРБ, е почти завършен. Основните направления на сътрудничество между структурите на двете служби се определят от специфичните геостратегически задачи, които всяка една от двете служби трябва да реализира. По линия на външното разузнаване България съсредоточава своите активни мероприятия по посока на Турция, Гърция и Югославия. За Министерството на държавната сигурност на ГДР целта на разработваните мероприятия е насочена главно по направлението на страните от НАТО, но най-вече към Западна Германия и САЩ. Успешно и много резултатно е сътрудничеството на ДС и ЩАЗИ по линия на туризма, съвместните активни мероприятия, в областта на контраразузнаването и др. Като основна форма на взаимодействие между ДС и ЩАЗИ е обменът на информация. Десетилетия наред ДС и ЩАЗИ изготвят и обменят доклади, справки и др. документи, които се явяват основен източник на информация за агентурно-оперативната обстановка в страните, които са обект на разузнавателна дейност на двете служби за сигурност./
19.15
„Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие 1953 – 1964“ – Марко Цветков, старши експерт в отдел ИПА на Комисията,  представя чрез интерактивен формат едноименната изложба.  /Изложбата „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964)”, е събитие в рамките на Президентската инициатива „25 години свободна България” и е партньорски проект между Комисията по досиетата, Държавна агенция „Архиви”, СУ „Св. Климент Охридски” и Националния музей на българското изобразително изкуство. След смъртта на Сталин започват и първите опити на открита съпротива срещу комунистическия режим в държавите от Източния блок. Това са години, свързани с реалните надежди на мнозина за отхвърляне на съветския модел на управление, първите опити за пробив на Желязната завеса. В България процесът тръгва плахо и до известна степен “плакатно”. Следвайки и този път съветския опит, комунистическата партия заклеймява култа към личността на Вълко Червенков, но само след няколко години, в рамките на същото това “противоречиво” десетилетие, той се преобразува в нов култ, този път към Живков. Въпреки че от днешна гледна точка изглеждат наивно опитите на отделни представители на интелигенцията, дейци на културата и изкуството, да излязат от задушаващия кофраж на партийната усмирителна риза, те все пак доказват, че не всичко е докрай изгубено. Тези опити, обаче, получават бързо възмездие от официалната, т.е. партийната власт: уволнени редактори на вестници, спрени отделни спектакли, разгромяване на цели театрални колективи, спрени филми преди премиера или прибрани от прожекции непосредствено след премиерите. Художниците и писателите също имат своите изключени от редиците на партията, спрени изложби, неиздадени стихосбирки, изключени от съответните творчески. Подбраните материали показват малкоизвестни и неизползвани досега исторически документи. Чрез визуално и документално представяне на събитията от 50-те и 60-те години на 20 в. се проследяват вътрешните и международните аспекти на процеса, популярен с термина „десталинизация” не само в България, но и в страните от Източна Европа съюзи.
19.35
Прожекция на документалния филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност“ – представя Христо Христов, журналист и сценарист на филма, със субтитри на английски език. /За изминалите 30 години от края на тоталитарната комунистическа система в България отварянето на досиетата на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, и разкриването на техните сътрудници се оказа единственият декомунизационен процес, по който обществото постигна успех. След три неуспешни опита за отварянето на архивите на тоталитарните служби през 2007г. беше избрана Комисия по досиетата, върху която падна тежката отговорност и задача да задвижи този процес. Стартирала с ниско обществено доверие, Комисията не само опроверга песимистите, но и успя да навакса пропуснатите в лутане първи 16 години от прехода, когато този проблем остана нерешен. Документалният филм „Комисията по досиетата и отварянето на архивите на Държавна сигурност” показва трудния път, който е изминат до канализирането на процеса през 2006г. с приемането на нов закон за досиетата с рядък политически консенсус. С множество интервюта е проследено извършеното от независимия държавен орган в различни аспекти от неговата дейност за 12-те години откакто той функционира – от установяването и обявяването на сътрудниците на ръководни постове в държавата и обществото, през изграждането на Централизиран архив за документите на тоталитарните служби, до активната изследователска работа и обслужването на гражданите, интересуващи се от архивите на ДС. Във филма са показаните и проблемите, с които Комисията по досиетата се сблъсква и обществената и институционална подкрепа, с която ги решава. Документалният филм е продукция на Комисията по досиетата, създадена с образователна цел да запознава обществото и популяризира своята дейност, както в страната, така и в чужбина./
20.20Разговор с гостите и закриване на събитието

Място: Български културен институт

Leipziger Str. 114 – 115, 10117 Berlin

Вход: свободен

Вашият коментар