Режисьор: Росен Елезов
Сценаристи: Вили Лилков, Весела Петрова
Оператор: Ивайло Стоянов
Език: Български с немски субтитри
Филм за големия благодетел и дарител, Соломон Аладжем – бивш собственик на кино „Кале“, известно като „изгорялото кино“ и за възраждането на запуснатата видинска синагога. След съветската окупация на България той отказва да замине за Израел, защото нищо не може да замени любимия му град Видин, но киното и цялата му недвижима собственост са национализирани от новата власт, а правото на работа му е отнето завинаги. Разочарован от бездушието на комунистическите управници, той се обръща към тях с „Моята изповед“: „Гордея се, че през целия си живот съм дал на държавата и общината големи материални и морални блага, а до ден днешен отникъде не съм получил и един лев. След 09.09.1944 г. поисках няколко пъти да ми дадат работа, но вместо това ме направиха пролетарий, без да имам и стотинка доход. Преди 60 години подарих на читалището моята библиотека от 500 тома и бях първият дарител, провъзгласен за негов почетен член. Построяването на училище „Тодор Петров“ се дължи само на мен. Основите на величествения паметник на площада са сложени с мои средства. Предпочетох да отстъпя киното си на читалището, оценено на близо милион лева, с което го освободих от големите дългове към банките. Паметникът на защитника на града, генерал Маринов се осъществи с мои големи дарения. Във всички войни съм служил като доброволец. Помолен бях от БАН да напиша биография на световно известния художник Жул Паскин – мой връстник и съученик. Също така, да напиша и историята на Видин от Освобождението на България до днес, което сторих и за което имам официални благодарности. През този период от моето безизходно положение не се намери нито един човек, който заема висока длъжност, да се интересува, как се препитавам….“
Независимо от тъгата, водила този човек да напише своята изповед, тя завършва с благородство и достойнство, характерни за тези, които комунистите нарекоха „бивши хора“ и ги отстраниха от активната им роля в обществото: „Зная, че сега поради събитията в Израел ние, евреите не сме на мода и с тъга дълбока гълтам известна доза от отровните съобщения, убеден, че там живеят над 50 000 спасени от Холокоста бивши граждани на България. И нито един от тях не престава да прославя за това българския народ. Това е моята изповед, че в замяна на изброените ми заслуги, аз получих само пълна свобода като евреин, за което се гордея от сърце и благодаря от сърце…“
Соломон Аладжем
Видин, 07.03.1968 г.
Място: Български културен институт
Leipziger Str. 114 – 115, 10117 Berlin
Вход: свободен